Христо влезе тихо и Саня беше след него. Не искаха да ги стреснат.
Трудът и всеотдайността никога не остават без награда.
Една вечер от парчето кожа той скроил ботуши и си казал: „Ще легна да спя, а сутринта ще стана по-рано и ще ушия ботушите“. Така и […]
Бягали те през гората и крещели, а насреща им горският. – Какво става? – попитал той. А децата отговорили: – Страшен […]
Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието.
- Искате ли да ви помогнем да се изкъпете? – попита Георги.
- Видях какво гледат приятелите ти! Това харесва ли ви? Да гледате жени на моите години, които правят тези Разкази за Саня работи? – попита го Саня.
И вероятно е така.Всичко е възможно и аз не оспорвам,че може да се случва подобно нещо,но с много малко на брой жени.
- С какво ще помагаш, тук с компютър не става, най-много да се контузиш...
стана, оплете светлите си коси, измете двора, събра падналите под дървото ябълки,
спечеленото и една малка част от събраното оставяше за селяните. Хората се бяха
Още от Книги "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета
продължаваха да се стичат хора в търсене на оздравяване и от Влашко, и чак от Сърбия.
на този свят. Кръвта вода не става, а в трудни времена най сплотява хората. Макар от